На днешната дата в историята
1244 година – Турската войска завладява Йерусалим.
1305 година – Екзекутиран е шотландския народен воин Уилям Уолъс.
1328 година – Състои се коронацията на Филип VI.
1382 година – Руската армия употребява за първи път артилерия при защитата на Москва от татарите.
1514 година – Османските войски побеждават сефевидите в Битката при Чалдиран и получават надзор над източна Мала Азия и северен Ирак.
1572 година – Късно вечерта в Париж стартира всеобщ разгром на хугеноти, прочут като Вартоломеевата нощ.
1770 година – Джеймс Кук афишира Австралия за колония на Англия.
1799 година – Наполеон напуща Египет и се завръща във Франция.
1839 година – Обединеното кралство анексира Хонконг.
1866 година – Австро-пруската война завършва с подписването на Пражки контракт, според който Венеция е предадена на Италия.
1877 година – Руско-турска война (1877-1878): Води се най-тежкият пердах по време на Шипченската борба (11 август остарял стил).
1914 година – Първата международна война: Япония афишира война на Германия и бомбардира Циндао в Китай.
1921 година – Файсал I е коронован за крал на Ирак.
1924 година – Разстоянието сред Земята и Марс е минимум – за финален път е било такова през 10 век.
1927 година – Никола Сако и Бартоломео Ванцети са екзекутирани на електрически стол в Масачузетс.
1935 година – На кулите на Кремъл са сложени рубинови петолъчки.
1939 година – Втора международна война: Нацистка Германия и Съюз на съветските социалистически републики подписват Пакт за ненападение в Москва. В секретно допълнение Балтийските страни, Финландия и Полша са поделени сред двете страни.
1940 година – Втора международна война: Германия стартира бомбардировки над Лондон.
1942 година – Втора международна война: Започва Битката при Сталинград, траяла шест месеца.
1943 година – Втората международна война: С победа на Червената войска приключва борбата при Курската дъга – най-голямата танкова борба в историята.
1943 година – След вечеря в италианското посолство в София, Цар Борис III е открит на сутринта в безсъзнание след мощно повръщане.
1944 година – Втора международна война: Освободена е Марсилия.
1944 година – Втора международна война: Министър-председателят на Румъния Йон Антонеску е задържан и е открито ново правителство; Румъния излиза от войната против Русия и се причислява към Съюзниците.
1960 година – В Екваториална Гвинея е хваната най-голямата жаба (3,3 kg).
1979 година – Балетистът от Болшой спектакъл Александър Годунов получава политическо леговище в Съединени американски щати.
1989 година – Пеещата гражданска война: Приблизително 2 милиона жители на Литва, Латвия и Естония се хващат за ръце на пътя Вилнюс – Талин и образуват 600 км жива верига на свободата, в митинг на 50-годишнината от включването им в Съюз на съветските социалистически републики след съветско-нацисткия Пакт за ненападение.
1990 година – Армения афишира своята самостоятелност от Съюз на съветските социалистически републики.
1990 година – Източна Германия и Западна Германия афишират, че ще се обединят на 3 октомври същата година.
1990 година – Саддам Хюсеин се появява по иракската национална телевизия със западни „ посетители “ (всъщност заложници), в опит да предотврати Войната в Залива.
1991 година – Борис Елцин афишира, че Комунистическа партия на Съветския съюз престава да съществува като политическа партия и се стопира издаването на вестник Правда.
2006 година – Левски (София) става първият български тим, влезнал в групите на Шампионската лига.
2007 година – Тим Хенман афишира на конференция в Ню Йорк, че ще се откаже от професионалния тенис.
Родени:
686 година – Карл Мартел, франкски майордом († 741 г.)
1740 година – Иван VI, император на Русия († 1764 г.)
1741 година – Жан-Франсоа Лаперуз, френски откривател († 1788 г.)
1754 година – Луи XVI, крал на Франция († 1793 г.)
1766 година – Йохан Центуриус декор Хофмансег, немски биолог († 1849 г.)
1769 година – Жорж Кювие, френски биолог († 1832 г.)
1776 година – Хьоне Вронски, полски мъдрец и математик († 1853 г.)
1777 година – Аделаид Орлеанска, френска принцеса († 1847 г.)
1780 година – Вартоломей Копитар, словенски лингвист и библиограф († 1844 г.)
1803 година – Гюстав Вапер, белгийски художник († 1874 г.)
1851 година – Алоис Ирасек, чешки публицист († 1930 г.)
1852 година – Арнълд Тойнби, английски обществен икономист († 1883 г.)
1856 година – Леонтий Бенуа, съветски проектант († 1928 г.)
1863 година – Филип Чакъров, български революционер(† 1936 г.)
1864 година – Елевтериос Венизелос, министър-председател на Гърция († 1936 г.)
1868 година – Пол Отле, белгийски библиограф († 1944 г.)
1869 година – Едгар Ли Мастърс, американски стихотворец († 1950 г.)
1870 година – Йордан Пиперката, български бунтовник (†? г.)
1880 година – Александър Грин, съветски публицист († 1932 г.)
1887 година – Алвин Хансен, американски икономист († 1975 г.)
1896 година – Владимир Бъчваров, български доктор († 1955 г.)
1896 година – Жак Рюеф, френски икономист († 1978 г.)
1899 година – Албер Клод, белгийски биохимик, Нобелов лауреат през 1974 година († 1983 г.)
1910 година – Джузепе Меаца, италиански футболист(† 1979 г.)
1912 година – Джийн Кели, американски танцьор(† 1996 г.)
1921 година – Кенет Ароу, американски икономист, Нобелов лауреат
1922 година – Иван Джуренов, български публицист
1923 година – Пейо Бербенлиев, български проектант († 1999 г.)
1924 година – Робърт Солоу, американски икономист, Нобелов лауреат през 1987 година
1925 година – Дончо Дончев (писател), български публицист
1925 година – Сулхан Цинцадзе, грузински композитор († 1991 г.)
1927 година – Диана Баумринд, американски психолог
1929 година – Вера Майлс, американска актриса
1930 година – Димитър Канушев, български сценичен критик († 1993 г.)
1930 година – Мишел Рокар, министър-председател на Франция
1931 година – Хамилтън Смит, американски микробиолог, Нобелов лауреат през 1978 година
1932 година – Хуари Бумедиен, президент на Алжир († 1978 г.)
1933 година – Йордан Хаджиев, български публицист
1934 година – Дора Смедовска, българска актриса
1940 година – Николай Колев, български етнолог
1944 година – Георги Стоилов, български политик
1945 година – Исаяс Флорендо Бегония, филипински посланик
1945 година – Рита Павоне, италианска певица
1946 година – Кейт Мун, английски рок музикант от The Who († 1978 г.)
1951 година – Ахмад Кадиров, президент на Чечения († 2004 г.)
1956 година – Андреас Фльор, немски математик († 1991 г.)
1965 година – Илия Троянов, българо-германски публицист
1966 година – Чарли Бурман, британски артист
1968 година – Людмила Радкова, певица
1970 година – Ривър Финикс, американски артист († 1993 г.)
1971 година – Деметрио Албертини, италиански футболист
1978 година – Весела, българска попфолк певица
1978 година – Георги Чиликов, български футболист
1978 година – Коби Брайънт, американски баскетболист
1981 година – Кармен Лувана, американска порно актриса
1984 година – Глен Джонсън, британски футболист
1988 година – Олга Говорцова, беларуска тенисистка
